Вроден инат 

Каква е връзката между човека и устойчивостта на моделите за бъдещето?

Sustainability / устойчивост (от латинското sustinere – поддържам; снабдявам с подкрепа; понасям, издържам) е способността да продължаваш за дълъг период от време. В съвременните употреби терминът се отнася до състояние, при което околната среда, икономиката и обществото – трите стълба на устойчивостта – ще продължат да съществуват за дълъг период от време. Sustainability / устойчивост днес е „парола“ за бъдеще. Правят се планове и разчети, идентифицират се ресурси, набелязват се стъпки към реализация, изисква се устойчивост. Ако един проект няма устойчивост във времето, той има малки шансове за успех. Проблемът е, че когато се говори за sustainability / устойчивост, рядко се споменава човешкият фактор.

Човешкият фактор в устойчивостта е онази способност на човека и/или общността от хора да възвръща обичайната си форма/състояние след натиск, травма или катастрофа. Това е способността да бъдеш щастлив и успешен след трудности и провали. На английски това се нарича resilience, а на български – и устойчивост, и жилавост, и гъвкавост, и еластичност; с една дума – инат за живот, за култура, за бъдеще и щастие. Инат с градивен заряд. Вроден инат или, на английски – resilience в излишък!

Думата „инат“ в българския и други славянски езици произлиза от арабската дума ‘inād’ (عناد), преминала през турската дума ‘inat’. В общоприетия смисъл тя означава упоритост, твърдоглавие, инатене, често без рационална причина. Има я във всички езици, има и безброй идиоматични изрази. Например:

1/ Руски: „На зло маме сяду голой жопой в крапиву.“
/ Бълг.: „На пук на мама ще седна с голо дупе в копривата.“

2/ Сръбски: „Он се наљутио на своје село, па је одсекао курац.“
/ Бълг.: „Ядоса се на селото, па си отряза хуя.“

Това са примери за неградивен инат, които не ни интересуват.

Интересува ни, че ако Ромео и Жулиета бяха доживели щастливо до края на дните си, щяхме да ги даваме за пример на оптимален инат. Заглавието на един български филм от края на соца е „Да обичаш на инат“ (1986). Това звучи оптимистично. Това е нещо като „градивен инат“, който ще преведем на английски като Native Resolution в смисъл на:

• вграден, вроден / innate, native, natural
• инат / resolute, determined, tenacious, stubborn

Аналогиите с дигиталната терминология не са неуместни. По-важното е, че градивният инат е зададен в човека като генетически записан био-фактор, а в общността – като протокол за възстановяване. Т.е. вроден инат. Виж, например, оцеляването на индианските племена в Северна и Южна Америка независимо от всичко, или оцеляването на балканските общности по време на и след османската доминация. Това е устойчивост през векове живот в условията на привнесена отвън доминация на другост в политически, културен и социален план. Тя се изразява, между другото, във фолклорното християнство на Балканите и хибридните религиозни практики при колонизираните общности; във всякакви езикови заемки, думи и практики, битуващи в човешките общности, включително художествени. Тук всяка хибридност е факт на вроден, градивен инат.

За БУНА 4.0 не търсим идеи, които са за малцина, но бихме оценили такива, които надхвърлят думите! Моля, не сдържайте емоциите си и не предлагайте ласкателни проекти! Кажете „Не!“ на оплакванията и „Да!“ на неудържимото, лъчезарно изкуство! Не замъглявайте проблемите и не дразнете публиката! Не бъдете „Дон Кихоти“, т.е. нереалистично идеалистични! Опитайте се да правите контрастни сравнения в предложенията си, които е добре да формулирате в гладко звучащи, проницателни и невредоносни послания! Постарайте се да отслабите артистичния си (разбираем) гняв и се стремете към хармония в плавни, сочни визуални истории! Няма проблем те да бъдат шумни и непокорни, докато казват „да“, но трябва да са тихи и сдържани, когато отхвърлят с „не“! Изкуството е навсякъде! Бъдете щедри и опрощаващи, като избягвате грубия шум и преходните идеи! Търсим ненаситен артистичен апетит и принос, който е прост, строг, внимателен и все пак плавен във визуалния си изказ!

Търсим визуален ИНАТ / visual resilience + !

Лъчезар Бояджиев

Радваме се да приветстваме в тазгодишния кураторски екип на Форум за съвременно изкуство БУНА – Лъчезар Бояджиев и Бояна Джикова. Вълнуваме се от предстоящата работа с тях, тъй като и двамата имат силно усещане за смисъл и съдържание във визуалния разказ, като същевременно остават взискателни към художественото изразяване. Работата с външни експерти е устойчив елемент от философията на фестивала и създава условия за диалог и споделяне на различни перспективи, превръщайки всяко издание в самостоятелно и отличимо събитие. Кураторският екип отговаря за селекцията на участници от Отворената покана, както и за номинирането на артисти за Балканската награда за съвременно изкуство.

Куратор на тазгодишното издание на БУНА 4.0 с тема „Вроден инат“ е Лъчезар Бояджиев – художник и куратор, образован като изкуствовед в НХА – София, съосновател на ИСИ – София. Един от най-утвърдените артисти в съвременната арт сцена, Лъчезар Бояджиев има и богата международна практика като увлекателен пърформативен лектор, теоретик и автор на критико-аналитични текстове.

Творчеството на Лъчезар Бояджиев е представяно в редица национални и международни форуми за съвременно изкуство. Негови самостоятелни изложби са показвани в Националната галерия и Софийска градска художествена галерия, както и в рамките на международни платформи като Manifesta 14 (Прищина), Manifesta 4 (Франкфурт) и Autostrada Biennale (Призрен). Сред значимите му институционални соло изложби е ретроспективната изложба в MOMus Contemporary (Солун), както и участия в изложби, музеи и галерии в градове като Любляна, Будапеща, Истанбул, Варшава, Чикаго, Сингапур, Санта Фе, Берлин, Париж, Ню Йорк, Аделаида, Сао Паоло, Гуанджоу и много други. Този международен художествен опит е в синхрон с кураторската му практика, свързана с критическо мислене чрез изложбата, работа с градския и институционалния контекст и изследване на социалните и културните процеси в съвременното общество.

В кураторския екип тази година се включва и Бояна Джикова – куратор и галерист, съосновател на проектите POSTA SPACE и PUNTA Gallery в София. Две творчески пространства, които бързо изградиха собствен художествен кръг, профил на публиката и разпознаваем визуален стил. Кураторските ѝ интереси включват проекти извън белия куб и теми, свързани с ефимерното изкуство и женския опит. Има бакалавърска степен по изкуствознание (Национална художествена академия, София) и магистърска степен по право (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Работи в областта на съвременното изкуство от 2016 г., първоначално като галерист в Галерия 2.0, а по-късно в Галерия +359 и Галерия ONE+, София.

Всяка година кураторският екип определя темата и духа на изданието. Отворената покана гарантира равен достъп за всички желаещи да кандидатстват – независимо от възраст, произход или ниво на професионално развитие. Няма ограничения относно това дали произведенията са нови; по-важно за нас е как включените работи се синхронизират в цялостен художествен дискурс.

Както организации, така и индивидуални артисти са поканени да кандидатстват.

Кандидатите подават „сляпо“ предложение – т.е. без да знаят предварително къде ще бъде представена тяхната работа. Кандидатурите трябва да се фокусират върху концепцията и художественото намерение, без да бъдат обвързани със специфично пространство. Кураторският екип на текущото издание преглежда всички предложения и подбира най-тясно обвързаните с темата, като екипът на БУНА поема отговорността да намери подходящи пространства за всяко избрано произведение или проект.

Тук се случва истинската магия на БУНА — преобразяването на съдържание и пространства в задълбочени съвременни взаимодействия.

БУНА е независима културна организация, ангажирана с изграждането на професионални и граждански общности, насърчаването на устойчиво професионално развитие и международни мрежи, както и с принципите на равно включване, междупоколенчески обмен и интердисциплинарно сътрудничество.

В рамките на всяко издание БУНА осигурява частична финансова подкрепа за настаняване и пътни разходи на участващите артисти. Ограничени средства за продукция и инсталация също са налични и се разпределят индивидуално, в зависимост от спецификата на всеки проект и оценката на селекционното жури.

С цел допълнително подпомагане на участниците, екипът на БУНА предоставя препоръчителни писма и съпътстваща документация, които могат да бъдат използвани при кандидатстване за външно финансиране от национални и международни програми.

Войни, продължаващи нарушения на човешките права и задълбочаващи се социални несправедливости определят настоящия момент, развиващ се в контекста на все по-консервативен глобален климат. На този фон въпросите за художественият изказ, позиционирането и вътрешните форми на разрешаване придобиват нова острота.

Консервативният завой вече не е абстрактна идея. Той прониква в ежедневието и става все по-осезаем и в полето на изкуството — чрез свиването на подкрепата за либералните изкуства и чрез нарастващия натиск върху куратори, културни институции и оператори да представят по-безопасни, политически неутрални и неконфликтни художествени позиции.

В този контекст кураторската рамка на БУНА 4, разработена от Лъчезар Бояджиев, предлага изместване на перспективата — отвъд големите идеологически жестове и към ситуирани, вътрешни и контекстуално обусловени форми на разрешаване.  Вроден инат не предполага консенсус или окончателност, а кани художествени позиции, които произтичат от преживени реалности, локални противоречия и личен или колективен опит. В момент на засилващ се консерватизъм и наложена олекотеност, подобни подходи се противопоставят на редукцията, настоявайки за сложност, двусмислие и критична близост.

В същото време отправяме по-широк въпрос към нашата общност:
Каква е ролята на съвременното изкуство във все по-консервативен свят?
Дали това е моментът, в който изкуството се превръща в поле на конфликт, или може да функционира и като защитено пространство за критично мислене, солидарност и съхраняване на плуралистични и либерални ценности?

Наградите на БУНА се определят от международно жури, което селектира и номинира отличията в различни категории. Номинациите се обявяват заедно с официалната програма на фестивала. Всяка от наградите на БУНА има финансов еквивалент в размер на 500 евро. Публичен вот определя номинацията за Награда на публиката.

Ключов акцент в настоящото издание е връчването на Втората Балканска награда за съвременно изкуство, с финансов еквивалент от 3000 евро, организирана от Фондация „Зингер–Захариев“.

Балканската награда за съвременно изкуство има за цел да насърчи международната видимост на балканските визуални артисти и да изгради устойчиви връзки със световната арт сцена, като едновременно с това стимулира регионалното сътрудничество и културния обмен. Наградата допринася за развитието на по-широк художествен и обществен диалог и утвърждава разнообразието от перспективи и художествени практики в региона.

Всички участници в Отворената покана на БУНА, които са базирани в/или произхождат от десетте допустими държави, подлежат на селекция за Балканската награда за съвременно изкуство. (Виж повече)

Рене Блок (Германия) – започва работа като независим куратор след 15 години опит в сферата на визуалните изкуства, натрупан чрез галериите му в Берлин и Ню Йорк (1964–1979). От 1985 г. насам многократно е бил артистичен директор на различни биеналета и фестивали.  Куратор е на 4-то биенале в Истанбул (1995), на Октомврийския художествен салон в Белград (2006) и на Северния павилион за 52-рото Венецианско биенале (2007).

През 2025 г. се присъединява към кураторския екип на Манифеста 16 (2026). От юли 1997 г. до декември 2006 г. Рене Блок е директор на Кунстхале „Фридерицианум“ в Касел, където курира изложбата-преглед „В дебрите на Балканите“ (2003).

Бенедикт Алио (Франция) – притежава докторска степен по английска филология и е работила като университетски преподавател, преди да се насочи към културната дейност и дипломацията.

В миналото е заемала длъжността директор на Френския институт в Южна Африка и е била културно аташе във Френското посолство в Индия, преди да поеме отдела „Културни сезони“ към Френския институт в Париж. През 2016 г. г-жа Алио става управляващ директор на Cité internationale des arts – един от най-големите центрове за изследователски и творчески резиденции в света, който едновременно приема 325 артисти.

Саня Койч Младенов (Сърбия) – Саня Койч Младенов е изкуствовед, куратор и музеен експерт, базирана в Нови Сад, Сърбия. Тя работи международно в областта на съвременното изкуство, с фокус върху феминистки, екологични и деколониални перспективи.

В момента е съветник в Музея за съвременно изкуство на Войводина, Нови Сад, Сърбия. В професионалния си опит е била куратор на Павилиона на Северна Македония на 59-ото Венецианско биенале (2022), както и на Сръбския павилион на 54-ото Венецианско биенале (2011), отличен с международната награда UniCredit Venice Award за инсталацията на Раша Тодосиевич.

Снежана Кръстева (България) – е куратор и педагог, базирана в София. Тя е съосновател и съдиректор на новоучредената институция Източнобалкански институт за изкуство и архитектура. Била е ръководител на кураторските програми на Diriyah Contemporary Biennale 2024, главен куратор на Luminous Art Foundation, Лисабон (2022–2023), и старши куратор на Музея за съвременно изкуство “Гараж”, Москва (2013–2022).

Придобива бакалавърска степен по китайски изследвания в Университета в Нандзин, Китай (2004), и магистърска степен по кураторски изследвания в Goldsmiths College, Лондон (2011).

Милена Едвиг (България) – основател на Doza Gallery, независима галерия за съвременно изкуство в София, работеща в диалог между локалните художествени практики и международния критически контекст. Галерията развива дългосрочна програма, фокусирана върху концептуално и социално ангажирано изкуство, с устойчив интерес към въпроси, свързани с властта, идентичността, институционалните структури и видимостта.

Варна е третият по големина град в България, разположен на брега на Черно море — място, в което географията, историята и културният живот са тясно преплетени. Макар традиционно свързван с летния туризъм, градът поддържа активна културна сцена и динамична социална среда през цялата година и е домакин на над 50 фестивала в различни области на изкуствата.

Исторически Варна е не само една от най-древните колонии в историята на света (бивша колония на Антична Гърция през VI в. пр.н.е.), но и заема централно място в развитието на съвременното изкуство в България.Публичното пространство на Морската градина съхранява едни от първите прояви на съвременни художествени практики в страната, утвърждавайки града като ранен контекст за художествени експерименти.

Връзката с Черно море е определяща за идентичността на града и присъства като хоризонтална тематична линия в рамките на Форум БУНА — отправна точка за художествени, изследователски, исторически и културни интерпретации на морето като пространство на срещи, памет и обмен.