Откритие и Другост в ерата 5.0
Темата на БУНА 3 е разработена от Каролин Арюеро, френски куратор и изкуствовед:
Как да подходим към въпросите за границите и идентичността в условията на детериториализация, дематериализация и изкуствен интелект, в един сложен и непрекъснато променящ се геополитически контекст, в който западните, европоцентрични и неосуверенистки картографии се разпадат?
Не може да се отрече, че живеем в епоха на уязвимост на институциите и догмите, често компрометирани от финансови, политически и идентичностни съюзи, изправени пред революцията на технологиите и пренареждането на властовите структури.
Институциите, музеите, са обзети и потиснати от въпросите за границите и новите съюзи, без да могат да предложат устойчив отговор, тъй като са хванати в капана между желанието за „дидактична“ класификация – разбираема и универсализирана интерпретация – и осъзнаването на опасността от подхлъзване към опортюнистичен политико-културен жест без никаква рефлексия, в противовес на препоръките на Хал Фостър:
„В този текст настоявам, че рефлексията е необходима, за да се избегне прекомерната идентификация с Другия (чрез лично въвличане, авто-дистанциране и т.н.), която би могла да компрометира тази другост.“¹
Думата „граница“ произлиза от лексикално поле, свързано с войната, и по-общо – с организация, форма на легитимност и стабилност, която създава чувство за сигурност и принадлежащост. В свят на дематериализация и незабавност става все по-трудно – без да е противоречиво – да се поддържа „категоризиран“ културен наратив, без той да изключва Другия, неговото възприятие и различията му…
Затова е справедливо и важно да признаем значението на БУНА – едно полиморфно събитие, да се разгърне в разнообразие от пространства – все по-разнообразни и често лишени от традиционни разделения. Фестивал, който се провежда в държава, където историята и географията разкриват значимостта на културния синкретизъм. Държава, в която фигура като Юлия Кръстева поставя акцент върху темата за изгнанието и предлага прочит на разделението Жена/Мъж, като излиза извън границите на сексуалните категории – и по този начин отваря въпросите за субективността, идентичността и другостта. И в крайбрежен, университетски и пристанищен град като Варна, който – както обяснява Гис Ла Ривиер в книгата си New Neapolis² – като всяко пристанище концентрира разнообразието и преосмисля понятието за общност.
В човечество, преобразено от новите технологии, ще бъде интересно да наблюдаваме как артисти, родени и/или базирани в пространства – символ на културна изобилност – ще успеят, чрез разнообразието от творчески инструменти (езици, образи, звуци, ИИ, танци, пърформанси…), и чрез споделена тема на съпротива срещу утвърдените класификации, да изразят това нулево ниво на откритието и другостта в ерата на 5.0.
Както обяснява Коко Фуско в своя текст Другата история на интеркултурния пърформанс от 1994 г.:
„Нашият проект целеше да се съсредоточи върху ‘нулевото ниво’ на интеркултурните отношения, за да определи произхода на дебатите, които правят от ‘откритието’ и ‘другостта’ две взаимносвързани проблематики.“³
— Каролин Арюеро
¹ Пред лицето на историята. Художникът като етнограф, или ‘краят на Историята’ означава ли завръщане на антропологията, Хал Фостър, Flammarion, Център Жорж Помпиду, 1996, стр. 498–505
² New Neapolis, Гис Ла Ривиер, Trichis Publishing, 2017
³ Изкуство и глобализация, антология с текстове от 1950 г. до днес, редакция Софи Орландо под ръководството на Катрин Грение, Другата история на интеркултурния пърформанс, 1994, Коко Фуско, Център Помпиду, 2013, стр. 146–152
КУРАТОРИ
CAROLINE ARHUERO
Caroline Arhuero
Caroline began her professional career at the Centre Pompidou, before joining the Fonds national d’art contemporain.
Subsequently, she joined the Musée national des arts asiatique-Guimet, where she successively headed the exhibition and museography department, before taking over the direction of the collections department. At this national museum, she initiated contemporary art programming and organized numerous exhibition projects.
Caroline Arhuero then joined the Centre national des arts plastiques (CNAP), where she was responsible for the acquisitions and commissions department for artworks.
Currently, she holds a position at the Service des musées de France – Ministry of Culture.
Caroline Arhuero is also a curator and has participated in the selection of artists for contemporary art awards.
BORYANA PETKOVA
Boryana Petkova (b. 1985, Sofia, Bulgaria)
“My work is raw, driven by emotion.
Performance, for me, is a space where the body and feelings meet and are redefined.
My approach is often autobiographical—intimate yet open—exploring this tension to question and experience what it means to be human.”
Petkova’s work has been shown at the Arsenal – Museum of Contemporary Art (Sofia), Drawing Lab (Paris), Musée International des Arts Modestes (Sète), Frac Picardie (Amiens), Rimini Drawing Biennale, and KAI10 Arthena Foundation (Düsseldorf), among others.
ЖУРИ
Международно жури ще номинира тазгодишните БУНА награди в четири категории: Артист, Пърформанс,, Колективен проект и Специална награда на журито. Всяка от наградите на БУНА има финансов еквивалент в размер на 500 евро.
Специален акцент в тазгодишното издание е учредяването на Балканската награда за съвременно изкуство, с финансова еквивалент от 3000 евро, инициирана от Фондация Зингер-Захариев, най-активната частна фондация за изкуство в България.
ЗДЕНКА БАДОВИНАЦ
Зденка Бадовинац е куратор и изкуствовед, теоретичка и бивш дългогодишен директор на Moderna galerija в Любляна (1993–2020), както и директор на Музея за съвременно изкуство в Загреб (2022–2023). Тя е сред водещите фигури в изследването и представянето на източноевропейското съвременно изкуство, основателка на колекцията Arteast 2000+ и съосновател на музейната мрежа L’Internationale. Работата ѝ е фокусирана върху преосмислянето на постсоциалистическата културна памет и алтернативни институционални модели. Отличена е с наградата Igor Zabel за култура и теория през 2020 г.
АНА ФРАНГОВСКА
Ана Франговска е изкуствовед и куратор, родена през 1978 г. в Скопие. От 2006 г. е старши куратор в Националната галерия на Република Северна Македония и от 2016 г. – преподавател в Института по история на изкуството и археология. Доктор е по съвременно изкуство и медии от 2023 г. Курирала е множество изложби у нас и в чужбина, включително националния павилион на Венецианското биенале през 2013 и 2022 г. Съосновател е на Института за изкуства и култура „Ars Acta“ и ръководи международна резиденция в село Галичник.
ВЛАДИЯ МИХАЙЛОВА
Владия Михайлова е куратор и културолог, ръководител и програмен куратор на визуалното пространство „Топлоцентрала КУБ“. Работата ѝ е фокусирана върху връзката между изкуството и социалната, политическата и образователната среда. Тя е куратор на редица значими проекти в публичното пространство и автор на множество текстове за съвременно българско изкуство. Михайлова е инициатор на редица инициативи в сферата на съвременното изкуство, които развиват нови дискурси и формират диалог в художествената сцена.
КАЛИН СЕРАПИОНОВ
Калин Серапионов е български художник, специализиран във видеоизкуството и видеоинсталациите. От 1998 г. е член на Института за съвременно изкуство – София. Работата му изследва връзките между образ, пространство и време, с фокус върху трансформацията на видеото в смисъл и визуално въздействие. Темите му обхващат памет, социални отношения и съвременния град, разглеждани през критична и концептуална призма. Проектите му са представяни на международни изложби и са част от значими колекции като Moderna Museet (Швеция), Museum of Contemporary Art (Израел), Garage Museum of Contemporary Art (Русия) и други. Той е ключова фигура в развитието на българското видеоизкуство и съвременна култура.
АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ
FRENCH FOCUS
“The Embassy of France and the French Institute in Bulgaria support the places where new forms of dialogue and cooperation are born and developed – spaces open to all. By supporting the BUNA festival in Varna, we aim to show our commitment to a vibrant and creative French-Bulgarian connection, nurtured by a shared vision for an open and ever-evolving European culture.”
H.E. Joël Meyer, Ambassador of France to Bulgaria 🇫🇷
PRESS RELEASE
Варна отново става изкуство!
От 03-ти до 08-ми септември ще се проведе ТРЕТО издание на БУНА – Форум за съвременно визуално изкуство.
Най-голямата платформа за съвременно изкуство у нас стартира през 2023-та и вече две поредни години събира над 150 артисти от България и света, които трансформират морската столица с над 50 събития – изложби, намеси в градска среда, пърформанси, дискусии и нетрадиционни акции.
Тази година форум БУНА се провежда под патронажа на Н.Пр. Жоел Мейер, Посланик на Франция в България и в тясно сътрудничество с Френски Институт
„Посолството на Франция и Френският институт в България подкрепят местата, където се зараждат и развиват нови форми на диалог и сътрудничество, които са отворени към всички. Като подкрепяме усилията на фестивала БУНА във Варна, ние искаме да покажем, че държим на една жизнена и творческа френско-българска връзка, подхранвана от споделена визия за отворена европейска култура, която постоянно се обновява.“ Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Франция в България . 🇫🇷
Благодарение на това сътрудничество, темата на фестивала e зададена от Каролин Арюеро, куратор и изкуствовед, зам. ръководител на службата по придобиване, реставрация, превантивна консервация и изследвания към Министерството на културата във Франция и секретар на Художествения съвет на Националните музеи. Куратор на пърформанс програмата е базираната в Париж българска артистка Боряна Петкова.
На 30 Април ще стартира и отворена покана за участие във форума.
От сърцето на европейската сцена – Франция, БУНА 3 очертава и друга траектория, важна за съвременната визуална сцена у нас, а именно Балканите. Историческите натоварености на полуострова, много от които споделени, създават условията за възприемане на балканския регион като поле на динамично развиваща се арт сцена, белязана от особеностите и характеристиките на региона.
По време на 3-та БУНА, своята премиера ще направи и новата “Балканска награда за съвременно изкуство”, инициатива на Фондация Зингер-Захариев. Фондацията подкрепя и финансира българско съвременно изкуство вече 5 години и е ярък пример за филантропия и ангажираност с проблемите на обществото и изкуството от страна на частния сектор.
Първата „Балканска награда за съвременно изкуство“ ще бъде присъдена на един от участниците в БУНА 3, като всички артисти, представляващи и работещи в балкански държави, отговарят на условията на приза. В това число и всички български участници.
Освен “Балканска награда за съвременно изкуство”, за втори път БУНА ще връчи и своите фестивални награди в четири категории: артист, куратор, колективен проект, и специална награда на журито. Публиката също ще има възможност да даде своя глас и най-коментираният проект ще бъде отличен с награда на публиката.
Призовете ще бъдат връчени от петчленно жури в състав: Зденка Бадовинац, дългогодишен директор на Музея за съвременно изкуство в Загреб и Музей за Модерно Изкуство, Любляна, председател на журито; д-р Ана Франговска, изкуствовед и куратор в Музей за съвременно изкуство в Скопие, Македония; Владия Михайлова, изкуствовед, куратор и програматор на Топлоцентрала Куб, София; Калин Серапионов, художник и директор на Институт за съвременно изкуство – София; Александър Вълчев, художник и лауреат на Специална награда на журито на БУНА за 2024 г.
3-то издание на Форум БУНА се организира от Фондация БУНА с председател Нели Вълчева (Галерия Ларго, Варна) в сътрудничество със Сдружение Таляна (ReBonkers). Тази година изданието се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Френски Институт и Посолството на Франция в България, Фондация Зингер-Захариев и в сътрудничество с Община Варна.