Отворена покана за участие в БУНА3
Откритие и Другост в ерата 5.0
Как да подходим към въпросите за границите и идентичността в условията на детериториализация, дематериализация и изкуствен интелект, в един сложен и непрекъснато променящ се геополитически контекст, в който западните, европоцентрични и неосуверенистки картографии се разпадат?
Не може да се отрече, че живеем в епоха на уязвимост на институциите и догмите, често компрометирани от финансови, политически и идентичностни съюзи, изправени пред революцията на технологиите и пренареждането на властовите структури.
Институциите, музеите, са обзети и потиснати от въпросите за границите и новите съюзи, без да могат да предложат устойчив отговор, тъй като са хванати в капана между желанието за „дидактична“ класификация – разбираема и универсализирана интерпретация – и осъзнаването на опасността от подхлъзване към опортюнистичен политико-културен жест без никаква рефлексия, в противовес на препоръките на Хал Фостър:
„В този текст настоявам, че рефлексията е необходима, за да се избегне прекомерната идентификация с Другия (чрез лично въвличане, авто-дистанциране и т.н.), която би могла да компрометира тази другост.“¹
Думата „граница“ произлиза от лексикално поле, свързано с войната, и по-общо – с организация, форма на легитимност и стабилност, която създава чувство за сигурност и принадлежащост. В свят на дематериализация и незабавност става все по-трудно – без да е противоречиво – да се поддържа „категоризиран“ културен наратив, без той да изключва Другия, неговото възприятие и различията му…
Затова е справедливо и важно да признаем значението на БУНА – едно полиморфно събитие, да се разгърне в разнообразие от пространства – все по-разнообразни и често лишени от традиционни разделения. Фестивал, който се провежда в държава, където историята и географията разкриват значимостта на културния синкретизъм. Държава, в която фигура като Юлия Кръстева поставя акцент върху темата за изгнанието и предлага прочит на разделението Жена/Мъж, като излиза извън границите на сексуалните категории – и по този начин отваря въпросите за субективността, идентичността и другостта. И в крайбрежен, университетски и пристанищен град като Варна, който – както обяснява Гис Ла Ривиер в книгата си New Neapolis² – като всяко пристанище концентрира разнообразието и преосмисля понятието за общност.
В човечество, преобразено от новите технологии, ще бъде интересно да наблюдаваме как артисти, родени и/или базирани в пространства – символ на културна изобилност – ще успеят, чрез разнообразието от творчески инструменти (езици, образи, звуци, ИИ, танци, пърформанси…), и чрез споделена тема на съпротива срещу утвърдените класификации, да изразят това нулево ниво на откритието и другостта в ерата на 5.0.
Както обяснява Коко Фуско в своя текст Другата история на интеркултурния пърформанс от 1994 г.:
„Нашият проект целеше да се съсредоточи върху ‘нулевото ниво’ на интеркултурните отношения, за да определи произхода на дебатите, които правят от ‘откритието’ и ‘другостта’ две взаимносвързани проблематики.“³
— Каролин Арюеро
¹ Пред лицето на историята. Художникът като етнограф, или ‘краят на Историята’ означава ли завръщане на антропологията, Хал Фостър, Flammarion, Център Жорж Помпиду, 1996, стр. 498–505
² New Neapolis, Гис Ла Ривиер, Trichis Publishing, 2017
³ Изкуство и глобализация, антология с текстове от 1950 г. до днес, редакция Софи Орландо под ръководството на Катрин Грение, Другата история на интеркултурния пърформанс, 1994, Коко Фуско, Център Помпиду, 2013, стр. 146–152
Куратори и селекционно жури
Тази година куратори и членове на селекционното жури са френските експерти Каролин Арюеро и Боряна Петкова.
Автор на кураторската тема за БУНА 3 е Каролин Арюеро — куратор и изкуствовед, заместник-ръководител на Службата по придобиване, реставрация, превантивна консервация и изследвания към Министерството на културата на Франция, както и секретар на Художествения съвет на Националните музеи.
Родом от България, Боряна Петкова е визуален и пърформанс артист, базирана в Париж. Тя отговаря за селекцията на модула „Пърформанс“ в тазгодишното издание на БУНА.
Защо БУНА?
БУНА е нов експериментален фестивален формат, базиран във Варна, България, който използва публични пространства и преосмисля изоставени сгради, за да изследва трансформиращата сила на съвременното изкуство.
Номади в собствения си град, БУНА заема над 25 локации всяка година — от плажа, през паркове и площади, до различни нетрадиционни попъп пространства. Нашите партньори от частни и институционални галерии във Варна също са домакини на събития от програмата, което създава провокираща комбинация от традиционни и алтернативни изложбени формати.
БУНА е вдъхновена от ценностите на Новия европейски Баухаус. Застъпваме се за приобщаване, толерантност и екологично съзнание. Вярваме, че чрез креативност и иновации можем да предизвикаме положителна промяна в средата около нас.
Изкуството има значение във време на криза!
Растящата радикализация на днешния свят, обхванат от множество военни и политически конфликти, поставя реални предизвикателства пред либералните ценности, които ние, артистите и активистите, защитаваме от дълго време. Вярваме, че сега, повече от всякога, общността на съвременното изкуство трябва да бъде обединена — да си оказваме подкрепа и да продължаваме да отстояваме своите истини за мир и равенство.
Както казва кураторката на БУНА 3, Каролин Аруеро (Франция):
„Светът на съвременното изкуство формира символично пространство на споделени ценности — и дори да сме далеч едни от други, осъзнаваме, че всъщност сме дълбоко свързани.“
Екипът на БУНА категорично се противопоставя на продължаващото военно насилие в Украйна и Газа. Всяка година приемаме артисти от страни, засегнати от конфликти. Тъй като Варна е градът с най-голяма украинска диаспора в България, по време на БУНА организираме изложбени турове на украински език, като част от усилията ни да осигурим по-добър достъп до култура и да подпомогнем социалната интеграция на бежанската общност.
Как работи Отворената Покана за БУНА?
Всяка година кураторски екип определя темата и духа на изданието. Отворената покана гарантира равен достъп за всички желаещи да кандидатстват – независимо от възраст, произход или формално образование. Вярваме, че съвременното изкуство не бива да се ограничава от демографски граници.
Както организации, така и индивидуални артисти са поканени да кандидатстват!
Кандидатите подават „сляпо“ предложение — т.е. без да знаят предварително къде ще бъде представена тяхната работа. Кандидатурите трябва да се фокусират върху концепцията и художественото намерение, без да бъдат обвързани със специфично пространство. Кураторският екип за текущото издание преглежда всички предложения и подбира най-вдъхновяващите. Докато екипът на БУНА поема отговорността да намери най-подходящото пространство за всяко избрано произведение/проект.
Тук се случва истинската магия на БУНА — преобразяване на съдържание и пространства в задълбочени съвременни интеракции.
Финансиране и подкрепа
БУНА е независима организация, посветена на изграждането на общности, насърчаването на професионалното развитие и мрежи, както и на включването, междупоколенческия обмен и интердисциплинарното сътрудничество.
Всяка година БУНА предоставя частична подкрепа за настаняване и пътни разходи на участващите артисти. Ограничени средства за продукция и инсталация също са на разположение и се разпределят индивидуално, в зависимост от конкретните нужди на всеки проект и оценката на журито.
С цел допълнителна подкрепа за участниците в БУНА, нашият екип е на разположение да издава препоръчителни писма и всякакви допълнителни документи, които биха могли да помогнат на артистите да осигурят допълнително финансиране.
Жури и награди
Международно жури ще номинира тазгодишните БУНА награди в четири категории: Артист, Куратор, Колективен проект и Специална награда на журито. Публичен вот ще определи номинацията за Награда на публиката. Всяка от наградите на БУНА има финансов еквивалент в размер на 500 евро.
Специален акцент в тазгодишното издание е учредяването на Балканската награда за съвременно изкуство, с финансова еквивалент от 3000 евро, инициирана от Фондация Зингер-Захариев, най-активната частна фондация за изкуство в България и региона.
Балканската награда за съвременно изкуство има за цел да изгради мост към световната арт сцена, като същевременно насърчава сътрудничеството и културния обмен в региона. Наградата допринася за по-широк художествен и социален диалог и представя уникалните перспективи и гласове на балканските визуални артисти. Всички участници в БУНА, които са базирани в или представляват балканска държава, могат да кандидатстват за наградата (виж пълен списък с включени държави).
Международно жури БУНА 3
- Зденка Бадовинац – дългогодишен директор на Музея за съвременно изкуство в Загреб и Музея за модерно изкуство в Любляна; председател на журито
- Д-р Ана Франговска – изкуствовед и куратор в Национална галерия, Скопие, Северна Македония
- Владия Михайлова – изкуствовед, куратор и програмен директор на Топлоцентрала Куб, София
- Калин Серапионов – артист и директор на Института за съвременно изкуство – София
- Александър Вълчев – артист и носител на Специалната награда на журито на БУНА за 2024 г.
Едно послание към всички артисти
Наградите на БУНА целят да подкрепят развитието на артисти и арт организации, както и да повишат обществената осведоменост за съвременното изкуство.
Но не забравяйте: вие всички сте суперзвезди!
Вашата интуиция, креативност и вдъхновение не подлежат на оценяване — те са израз на вашето истинско Аз.
Участието Ви е нашата награда.
Важни дати
Важни дати:
8 Юни / Край на Отворената покана
17 Юни / Край на селекционен процес
22 Юни / Обявяване на участници в БУНА 3
25 Август / Начало на инсталации и изграждане на проекти
03 Септември / Откриване БУНА 3
07 Септември / Церемония по награждаване и закриване на БУНА 3